Историята на Асеновград е тясно свързана с цар Иван Асен II, чието управление (1218–1241) бележи златен век за Второто българско царство. В чест на неговите заслуги, през 1934 г. градът приема името Асеновград, заменяйки старото си название Станимака.
Малко известен факт е, че наследниците на цар Иван Асен II оставят следи далеч извън пределите на България. Една от тези потомки е Ватаца Ласкарис де Вентимиля, чийто живот остава в сянката на историята.
Произход и семейство
Ватаца е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия тя е правнучка на българския цар Иван Асен II и никейския император Теодор II Ласкарис. Нейната баба по майчина линия е Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II, а дядо ѝ е император Теодор II Ласкарис.
Живот в Арагон и Португалия
След смъртта на баща си, майката на Ватаца се установява в Арагон, където придобива имоти и участва активно в политиката. Ватаца става придворна дама на кралица Изабела Арагонска и през 1282 г. заминава с нея за Португалия, когато Изабела се омъжва за крал Денис I. Като доверена приятелка на кралицата, Ватаца е натоварена с обучението на децата ѝ – Афонсу и Констанция, на която впоследствие е и политически съветник, когато Констанция става кралица на Кастилия.
Последни години и наследство
От 1317 г. Ватаца управлява свои владения в Португалия. Умира през 1336 г. и е погребана в Старата катедрала в Коимбра, където нейният саркофаг, украсен с двуглави орли – символ на династията Ласкарис, може да се види и днес. Тя е единствената жена, погребана в тази катедрала, която има символно значение за португалската държавност.
Историята на Ватаца Ласкарис е пример за това как българското царско наследство е оставило следи далеч извън пределите на България, достигайки до сърцето на Португалия.
Саркофагът на Ватаца Ласкарис в катедралата на Коимбра, увенчан с двуглавите орли
РОДОСЛОВИЕ
Източник: wikipedia
